Нови висоти в своята популярност Таро бележи през 18 и 19 век, когато хората проявяват огромен интерес към непознатото . Таро е на особена почит в двора на Наполеон, който както е известно, е проявявал любопитсво към предсказването на съдбата . Впечатлен от способностите на мадам Льонорман, предсказала брака му с Жозефина със собственоръчно създадените от нея карти, той я прави своя лична гадателка. През следващите години за картите се пишат множество трудове и се появяват различни теории за произхода им. Една от най - известните легенди за картите гласи, че когато Атлантида потънала, оцелял един човек с помощта на кораб той стигнал до Египет, където предал познанията си на египетските жреци. Скоро след смъртта на на човека, жреците се събрали и възложили на най - умния от тях - Хермес Трихмегист да скрие това знание за бъдещите поколения, за да не се загуби . След дълго мислене, Хермес закодирал мъдростта на Атлантида в 78 златни плочки, които били родоначалниците на днешните карти Таро. По този начин само посветените, които можели да разчитат символите, разполагали с ключовете на Вселената. С появата на книгата -УЧЕНИЕ И РИТУАЛ НА ВИСШАТА МАГИЯ на Елифас Леви, Таро е свързано с кабала, като авторът посочва, че 22-та големи аркана съответстват на 22-те букви от еврейската азбука. Тази теория е доразвита впоследствие в догмите на Херметичен орден - Златната Зора, където това е част от знанията, пазени в строга тайна от непосветени.
Въпреки, че Таро се смята за част от окултното познание, картите се радват на огромен интерес и почитателите на гадаенето с тях се множат постоянно.
Същевременно различните автори създават и различни колоди. Сред тях най - известната е колодата на Райдър – Уейт, разработена от А .Е . Уейт /1857 -1940/ -известен изследовател на окултните науки , член на гореспоменатия магически орден на Златната Зора, написал можество книги за алхимия, кабала, магия, масонство и розенкройцерство . Освен тази колода, съществуват още над 100 различни вида, като египетско, ритуално, марсилско, японско, митологично и т н .
Традиционното тесте карти Таро се състои от 78 карти, разделени на две части - Голяма и Малка Аркана. Думата аркан e от множественото число на латинската дума арканум , което означава тайна. Голямата Аркана се състои от 22 карти, които се смятат за сърцето на Таро. Всяка от тези карти символизира някой от вселенските аспекти на човешкия опит. Те показват основните, градивните моменти на човешката съдба. Всяка карта има свое име и пореден номер, като някои имена ни навеждат директно на тяхното значение като Сила, Умереност и Справедливост. Други, показват определен подход към човешкия живот, като Отчелника или Магьосника, или на астрономически обекти, като Слънце, Луна и Звезда. Значенията на Голямата Аркана винаги имат по - голяма тежест, защото тези карти символизират важните, глобалните процеси и сили, влияещи на човешкия живот.
Малката Аркана се състои от 56 карти, групирани в четири бои, аналогични на боите в обикновените карти, а именно: жезли - спатии, мечове - пики, чаши - купи и динари /пентакли/ - кари. Те символизират ежедневните събития и грижи, изграждащи нашия живот.
Историята на Таро е изпълнена с редуване на периоди на хулене и забрани, и с периоди на въздигането им до носители на изначалните божествени принципи. Но едно остава без всякакво съмнение, а именно, че тези карти могат да помогнат на човек да вникне в бъдещето и да му отговорят на въпросите, таящи се в него, стига да знае да разчете закодираната в Таро мъдрост на Вселената.
Картите Таро се занимават с търсенето на скрита истина и поради това системата им може да бъде определена като гностическа. Според гностиците, чиято религия възниква редом с християнството, но от III-IV в. нататък се превръща в еретичната му сянка, човешкият дух е частица от Бога, „божествена искра”, заключена между стените на материята, от която е изграден видимият свят. Душата страда заради трагедията на сътворението, което вместо от Бога, е извършено от Демиурга (или полубога, създател на материалния свят). Той е активен и действен, но също така и невеж, злонамерен или просто небрежен. И като майстор, който не заслужава доверие, е зарязал работата си безотговорно недоизпипана. Неговото дело - материалният свят, обгражда човека отвсякъде, представя му се за единствен, иска да му се хареса, за да го обсеби в затвора си. В този смисъл избавлението на човешкия дух е избавление и на Бога, чиято искрица, ако успее да победи материята, се завръща обратно при себе си. Който върви в обратна посока, страда, при това много самотен.
Разделянето на света на дух и материя е същността на дуализма, който вижда мирозданието като сблъсък между две враждуващи сили. През това бойно поле, през битката между добро и зло, светлина и мрак, възход и падение, минава трудният път, по който човек се развива, изхвърля от себе си неблагородните примеси и достига до смисъла на своето съществуване. Такава е и целта на алхимиците, които търсят философския камък, но не за да станат богати и по нов начин да се затворят в материята, а за да се изскачат по стълбицата на елементите и по аналогия да постигнат златото на душата.
Според херметическата традиция, за която вече говорихме, светът на духа изначално няма никаква връзка с природата. Той просто влюбено се спуска към телесността й, за да зачене човек, равен на него. Нещата обаче си остават двойни, съставени от тъмната неодушевеност и от светлия Творец. Поради това в херметизма всяко знание се разбира единствено като знание за Бога или вечността. А всичко свързано с материята е променливо. Именно тази променливост създава у хората впечатление за смърт - явление, което според херметиците е в разрез с естеството на Космоса. Според тях загубата на разума се оказва далеч по-страшна от загубата на тялото.
Кабалистите пък смятат, че всичко в света е дело на Бога, на единствения и неделим Бог, който спуска еманацията си във все по-плътни и познати ни сфери на мирозданието, създавайки ги. От него идва и доброто, а и злото, което сполита човека - но не и решенията, които човек трябва да вземе. В Кабалата няма добър и лош създател, но има „високо” и „ниско” и пътят на този, който от дълбините на Земното Царство иска да зърне Короната Божия, е само нагоре.
Бегло изложените дотук мистични системи на пръв поглед са много различни, но между тях има нещо общо, а то е, че колкото по-затънал в материалния свят е човекът, толкова по-мъчителен е пътят му към вечната светлина. „Затънал в материалния свят” не означава богат или беден, а ламтящ. При изучаване на големите аркани ще видим, че всяка от гореизброените системи, редом с християнството, намира начин да предяви претенции към своя дял от Тарото. Картите обаче са безмълвни картини и не отдават предпочитания дали трябва да разглеждаме баланса между щастие и нещастие през карма, демиург, единствения създател, философския камък или човешките грехове. Просто на една от тях Дяволът държи жертвите си и се усмихва, защото те сами са му помогнали да ги хване.
Използвани материали от книгата на Кристин Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар